Кофти месец е Януари. Празниците минаха - заедно с тях депресивната радост на половината човечество. В неделя ме впрегнаха да махна елхата. Та вече само изтормозените гирлянди в офиса подсказват, че доскоро най-актуалната смешка беше "Празници са, да бъдем добри". А сега на дневен ред са студът, кишата, свършилите кинти покрай новогодишните глупости (добре де, моите не са свършили, понеже съм дяволски разумно дете, но идеята е такава)
Ииии цяла година пред мен.
Много забавно точно по средата на същия този месец краят на семестъра прелива плавно в началото на сесията. Мъгли и ями! И настава лудницата. Имаш ли нещо по ВГИС (ВГъЗ?)? А конспекта по ГРО дадоха ли го най-сетне? Кога да е изпита? - На 4ти? - Ама аз не мога на 4ти, че на 2ри имам изпит по тръта-пръта. Носиш ми лекциите? Супер - дай да ги снимам.
Стабилна опашка пред ксерокса.
А кога трябва да предаваме картите по ПГК? Е*а ли го.... Утре. Утре? WTF?! Кой ги има всичките?
Редът идва
Ей-това, 2 пъти. - Снимай го и на мене? - Ок, 3 пъти... колко ви дължа? - 2.48 лв
Мдам. Обичам точните числа.
А в главицата ми е едно празно, празно...Адската досада от академизмите отдавна се е превърнала в хронична такава. Не ми се занимава и това си е.
Днес температурите at least бяха положителни.
Кал в краката, слънце в очите, The Verve в ушите и се чувствах като невидимата кралица на вселената. Всъщност просто като невидима.
Стига.
Love'n'peace!
^^
ей-тук съм
