Artficial Love

...here I am...

2010-10-20T19:14:00.004+03:00

Проба => Грешка.

Try again later.

Избрали сте несъществуващ абонатен номер.

You have dialed a non-existing...

Are you there?

...just nod if you can hear me...

Есен, мамка му.
И вътре, и вън.

in vain

2010-07-25T20:02:00.003+03:00

Липсва нещо.
Някой.
Някъде.
Друго време.
Друго място.
Смях
и
нежност.
Липсва нещо.
Някаква емоция.
Някакво усещане
за цялост.
И боли.
Боли, че няма спомени
за нищичко.
Дори и за раздяла.

wtf = "wow, that's fantastic!"

2010-06-21T23:12:00.003+03:00

Няма значение. Ама никакво. За никой и нищо. Мармаладите, дето ги забърквам сега, ще са история догодина. И без съществен смисъл след Х време.
А природната география на континентите няма да се е мръднала и на йота, колкото и да е това.*
Само дето чувствам твърде силно отегчение. Всичко ми е глупости, всичко е не-ми-се-занимава-и-това-си-е.
А минутата отдавна е около 45 секунди.
Who cares? Ако усещаш промяната, но не се променяш ти, нещо променя ли се изобщо?
.........

Искам пердето, дето да падне. И да изгубя рязко контрол.
И...вадим винкело. И наред.

*"ни на йота" означава "ни най-малко, никак" <= засрамих се и проверих

In these days...

2010-04-11T17:10:00.010+03:00

Последният месец беше доволно интензивен.
Гледах “Аватар” най-сетне и категорично не го одобрих (освен визуално).

Гледах Rammstein в Белград, което беше абсолютния оргазъм на музикалната ми душа – събитие, което не подлежи на преразказ. Няма такова изпълнение, няма такива ефекти, няма такъв концерт просто!

Дремнах в една лодка в южната ни съседка, докато уж наблюдавах някакви корморани. (Езерото е Керкини, а страната - Гърция)

И накрая се размотах 4 дни из Румъния, в напразно издирване на вампири или поне сходни с тях създания.

Надявам се, скоро да ми дойде музата да опиша поне едно от тези неща по-детайлно тук. Но и да не дойде (“Акъл и цикъл не дойдат ли навреме – не ги чакай” – лирично отклонение) – исках да се похваля ;)

Faith No More – Introduce Yourself – адски добро!

Nothing special

2010-02-16T23:48:00.003+02:00

Очакваният край на ежедневното. Повишено внимание – няма агенти. Слънце. Пешеходене. Melting snow. Същинска шльокавица по улиците. Пресичане – писъци. “Защо Backstage не работи?” Смешни хора. Убиване на времето. Нагъ*ен кабелджия: “Ех, да беше млад и хубав. И гол” – “И само гол да беше, щеше да е интересно” – “Но да е симпатичен. Само млад не стига”. Damn, you’re right! Два портокала и техните анатомични асоциации. Убиване на последните 15 мин. “Момичета, какво търсите? Да ви помогна?” – “Късмета си търся, чиче. Ама точно ти едва ли ще ми бъдеш от полза” – помислих си го, не го казах. Времето наближава. Нахлуваме, сякаш цялата сграда е наша. Сблъсък с парапета на стълбището – “Мда, наистина ти трябва очен преглед”. Смешки. Очакване. И моментът на истината – ще живее, а и ще гледа през това време. Вълнения за новата житна култура, набелязала си човешкия клепач за местообитание. Но с топли компреси и подходящо лекарство целият корен на злото ще бъде... хм... ще ме извинявате за тафтологията – изкоренен.
Събираме обелките от портокалите, после храним с тях една кофа. “Да пресечем! Виждам чаши!” – “Нееееееее” – пищя и се гъна конвулсивно. Хващат ме под ръка: “Опитай се да не издаваш звуци, моля те!” Стиснала очи, се оставям да бъда превлечена. Чаши няма. Само лампи. “И заради тях си рискувах живота?”
Малки улички, още пресичания. Стълби. Павета. Магазинчета и магазинченца. Крайна точка – Zona Urbana. Бахти якото. “Любчо е грозен, не хапе...” Нов шал и значка – подарък. Колебания разни. После – пекарничка с (както биха казали чехите) – печива. И след тях – еклери. Краката вече много ме болят. Път към подземното влакче. Изненадващи колоездачи в гръб – so what?
See you later, alligator – After while, crocodile.
Тудуп-тудуп и wild wild west
So fucking nice day…

...talk that slick talk...

2010-02-10T00:37:00.001+02:00

Тя: Ами ние снощи...
Аз: Какво?
Тя: Ми такова...
Аз: Ооооо?
Тя: Мхм!
Аз: И?
Тя: Ми нищо.
Аз: И как беше?
Тя: Ми добре.
Аз: Добре, по 10-тобалната система?
Тя: Да оценявам?
Аз: Да.
Тя: Ами... 7-8...
Аз: Охоооо!
Тя: Много е май... 5!
Аз: Е в крайна сметка?
Тя: Абе 6.5 и си стискаме ръцете!

Така де, да се обичат младите. А и да не се обичат – да правят секс поне. Пак си е вид общуване ;)

One last question

2010-02-04T01:05:00.002+02:00

Къде отива любовта, когато си отиде...

The witch, the hat and I

2009-11-04T00:05:00.007+02:00

- Вътре в тази шапка - тържествено каза тя - е една от тайните на нашия занаят. Ако не можеш да ми кажеш каква е тя, по-добре да спра да те уча, защото научиш ли веднъж тайната на шапката, връщане назад няма. Кажи ми какво знаеш за шапката.
- Мога ли да я подържа?
- Заповядай.
(...)
На пипане не беше странна и нямаше скрити джобове. Беше само типична шапка на вещица. Баба винаги я носеше, когато ходеше в селото, но в гората носеше само кожена качулка.
Тя се опита да си припомни откъслечните уроци, които Баба стиснато и беше преподавала. Не е това, което ти знаеш, а това, което другите хора не знаят. Магията може да е нещо правилно на погрешно място или нещо погрешно на точното място. Може да е...
Баба ВИНАГИ я носеше в селото. Както и голямото черно наметало, което със сигурност не беше вълшебно, тъй като по-голямата част от зимата служеше за одеало на козите и напролет Баба го изпираше.
(...)
- Мисля, че знам - най-сетне каза тя.
- Казвай тогава.
- Тя е нещо като в две части.
- Е?
- Тя е вълшебна шапка, защото ти я носиш. Но ти си вещица, защото носшиш шапка. Хм
- Така че... - подсказа и Баба.
- Така че, хората виждат, че идваш с шапка и наметало и знаят, че си вещица и затова магията ти действа? - каза Еск
- Точно така - каза Баба. - Нарича се Главология.

Еманципирана магия, Тери Пратчет

destiny

2009-10-10T14:47:00.003+03:00

Колко мил хумор има в тая картинка :)
Placebo - Kings of Medicine

Nobody satisfied with being second best

2009-08-30T01:10:00.001+03:00

Така се получава понякога. Избират някой друг на твое място. Second best. Уж това е прелестта на съществуването. Но това важи, докато си на първо място. После целият цинизъм на света не помага, поне като останеш насаме със себе си. Наистина ли струваш по-малко от другия? Наистина ли има по-добър, по-достоен, по-заслужил от теб? И с какво право, мамка му?!
Стараех се. Ама искрено. Но някъде, в някакъв момент стратегията се препъна, падна и се контузи, изкарвайки ме от играта завинаги. Или поне за толкова дълго, че е на практика същото. И какво се прави в такъв момент? Как се събират парчетата себеуважение, че пак от огледалото да те гледа ... кой?
Second best. Yeah, that’s me.
Обяснения.
Извинения.
Изяснявания.
Трябват ли?
Второто място е присъдено.
Победителят размахва медала си, раздава усмивки, маха на публиката. Тя аплодира екзалтирано, вярната групичка true фенове скандират оплюващо, но се сливат с общия одобрителен фон.
А second best се старае да се усмихва достойно, преглъща често, поглажда сребърното медалче и се успокоява, че е по-добре от нищо.
Нали уж печели най-добрият?
Истината е, че освен първото място, друго няма.
Измислици, глупави залъгалки за любители на почти благородни метали. На стълбицата си по-ниско и това е. Остава само най-добрия. По-добре се научи някак да живееш с това. Или ако не можеш – kill yourself. Никой няма нужда от втория най-добър. Освен ти самият, застанал на по-ниското стъпало, нужен на себе си, за да оцелееш. И да продължиш да живееш някак с второто място. Не първата награда - единственото, за което си се борил, искал, лишавал и, мамка му, блъскал до погубване. Защото вероятно и първият е блъскал много. Просто с едно усилие повече.
Милиметър или километър, победата си е победа.
Примири се.
И си вземи перхидрол.
Поне от глад няма да умреш така...

^-^

2009-04-01T22:45:00.004+03:00

Авторитетите са илюзия.
Всичко е неинформираност, преклонение и свещен страх от "по-големия". И ако тази илюзия не се разчупи навреме, трепериш от ужас пред човек, който също трепери от ужас, че ще лъсне измамата.
Де да знаех това навремето… сега нямаше да се моля толкова горещо хлапетата, на които преподавам, да не достигат до това прозрение. Може да им го кажа всъщност, нека мине само държавния изпит ;)
Damn it, колко е фалшиво всичко...

клише

2009-03-25T02:04:00.003+02:00

Подгонена по пътища на мрачни бесове
“Къде си бе, красавице?” от демоните чувам.
Те канят ме на пого със сластни гласове –
Да сляза долу в тъмното и с тях да побесувам.

Пределно слаба съм – и няма да се спра
Отдавам се на всеки, който ме възбуди.
Какво от туй, че утре – някак на шега
За спомен ще остане мъртва пеперуда.

Разтворените устни сладнят ми като мед,
Езикът се заплита – злощастна имитация.
А половите органи – те както си е ред
Усилено работят за зла еякулация.

Нахвърляна със спомени за лепкава печал,
Сломена се отпускам – заспивам премаляла.
Ще върна до последно – кой каквото ми е дал
И все ще се окаже, че повече съм дала.

Подгонена по пътища на мрачни бесове,
Разкъсвайки безжалостно невинност на парцали,
Ще се отдам на всеки, щом ме призове,
Ще вземам после всичко. И ще дам раздяла.

X

2009-03-25T00:43:00.000+02:00

Интересно е...
Хм....как всъщност хората успяват да живеят с миналото си? Събития, които изскачат зад всеки ъгъл, безумни създания от някога-то, на чиито “копеле, колко яко беше”-бълнувания трябва да отговаряш (според етикета) – “Да ве, копеле. Вече нищо не е като едно време”. И как се получава този тънък момент с общуването с бившите? Имам предвид... как става така, че страстите, които са пропуквали подматрачната рамка в един момент се променят в кротки бирени запои и обсъждания на поредното завоевание на един от двамата. И като знаеш тъмните страни и цялата несъвършеност, при това научена по трудния начин, как можеш да гледаш безучастно на новия мамен субект, който по един или друг начин заема твоето място, от което най-често си избягал с бясна скорост...
Не ме разбирайте погрешно. Не мразя бившите си, поне не всичките. Но бога ми, с никой не се е получавало запазването на “приятелски” отношения по-далеч от два часа на бира веднъж на 3 години. И не искам този факт да се променя. Спътници за цял живот може и да има, но това се разбира чак накрая. През това време отклонилите се заслужават уважителен поздрав при случайно преплитане на пътеките (или скоростно пресичане на отсрещния тротоар, според зависи). Всичко останало са измами. Алтруистични прояви на добра воля, запазване на нечия чест, защото и ответната страна пази твоята по същите причини. А ако на кръстопът се сдържите и да не се ритнете по кокалчетата – поздравления.
Достигнато е нивото на освобождаване.
Купувам амнезия...

Няма заглавие

2009-02-10T21:36:00.001+02:00

Да взема да понапиша нещо...
То не, че нещо.
Неща много – кои измислени, кои безсмислени.
Цялата идея на хрониката се губи, след като не ми е интересна.
Накратко:
Един дразнител изчезна, роди се една преподавателка, която ще избие класа си след време (въпрос на съвсем малко – скоро се почва).
Сблъсках за по-малко от денонощие с човек, който се превърна в камъкът, изтласкал ме от коловоза, в който бях затънала от 100-тина години и намерих една основна част от себе си, която си мислех, че съм надраснала. (дрънки) Не, че преливам от щастие или цялост, но е хубаво да се срещна отново.
Сесия някаква, дребнави заядливи неумрели професори, драми и промени на работното място, пък Веселина сред всичко това е едно кълбо от прелестни емоции. И се чувства добре.

ПС: Съдбата понякога дава твърде буквални уроци

По повода...

2008-12-27T19:02:00.003+02:00

Тази картинка ми я прати моят прелестен любим Тод миналата година по това време.
Актуалността и не е намаляла.

Весели празници everyone!

=>

2008-11-22T00:49:00.009+02:00

Малко да му придам индивидуалност на тоя блог. Цяла вечер играчка, хиляда варианта нат(в)орих и се спрях на най-семплия. Псевдо-лесбийските изпълнения с огледалото си остават за мен. (За любопитните - използвах "семпъл" от сходна на тази картинка).
Add-нах и flash с моментното състояние на луната (много удобно за върколаци), както и картинка от адски любимия ми digital artist Griff13 (hint: scroll to the bottom)
Глупости ще пиша друг път. Просто да отбележа, че съм жива.

PS: Filter - What's the next - много добро.

PS2 И цвета на фона смених, в случай, че някой не е забелязал ;)

Some Art...?

2008-09-23T21:11:00.008+03:00

Вероятно има и по-лоши места за живеене от Люлин. Също така със сигурност има и по-добри. Малко ми е неприятно, когато отговарям на класическия въпрос „От къде си?”, да наблюдавам после смесената реакция от погнуса, изтръпване, облекчение, че не-ние-живеем-там и тн. Всъщност, мисля си в такива моменти, живей ти в Люлин 19 години и ще разбереш, че твоето отношение към квартала е само бледа сянка на моето такова.

Соу-соу, противно на всичко, не смятам да пиша пост за предимствата (ъм?) и недостатъците на този квартал-град-държава. Друга ми е идеята, но след мъничко за нея.

Основният плюс на северозападното изложение на стаята ми е, че се чувствам съпричастна със всяка климатична промяна навън. През лятото е безумно топло, зимно време определено е клинч, а всеки повей малко или много ми влиза за компания. Дори след поставянето на изолация ситуацията не се промени кой знае колко. А може би аз съм твърде капризна...

Но като компенсация на всичко това си имам изглед към всички залези, които Небесният Дизайнер е в състояние да ми предложи. Удобно облегната на рамката си водя подробни анализи за цветовото и детайлното решение на всеки свършек на деня… стига да съм в подходящото настроение :)

Ей-на:

23.07.08; 20.18

07.08.08; 20.27

25.08.08; 19.17

08.09.08; 19.33

07.01.08; 17.36

17.05.07; 20.22

11.07.07; 20.59

08.07.08; 20.46

11.07.08; 20.15

Old stuff

2008-09-19T00:31:00.006+03:00

Впивай се в мене. Разкъсвай, дери ме.
Всичко витално изсмуквай от мене.
Нека дори да остана без име,
да се моля, да викам „Боли ме”,
аз пак ще съм ненаранена.

Нека потоци от кръв да се леят.
Моята хладна и лепкава кръв.
И погребални певици да пеят,
и живите въглени още да тлеят,
за мен този грях ще е пръв.

Нека престана да вярвам в звездите –
малките трепкащи сини звезди.
Нека в огън да пламнат земите
на съзнанието светло в мечтите,
аз пак ще затворя очи.

Нека тръпнеща аз да заплача.
Да пророня най-сетне сълза.
Нека черен саван ми е здрача
и да шепна, че все още знача,
че съм нещо, макар и една.

...

Mood: Багаж, стегни се!

2008-08-12T01:25:00.006+03:00

Купчина дрехи, чаша, челник, бельо, 3 в 1, несесер (вътре четка и паста за зъби, сух дезодорант, лепенки, Смекта (никога не се знае), Ентерол (дано не потрябва)) дъждобран, още 100 неща.
Чуденки какво съм забравила. Пликове – да се подредят и сортират нещата в тях. От майка научих този пиниз – всичко опаковано в найлонки, та дори да ме застигне всемирния потоп или по-лошо – да се излее някаква течна гнус (крема, например) вътре – пак да имам сухи чорапи за преобуване. Единят ми брат не беше запомнил тази тайна, предавана от поколения във фамилията ни, та си домъкна веднъж багажа от Чехия стабилно наквасен с бира.
Както и да е.
Багаж, стегни се!
Не помага...
Багаж, стегни се!
Тцъ.
Ще трябва ръчна сила...

Нещата са надлежно подредени в раницата.
Лягам си. Главата ми бучи. Сметки и планове какво трябва да свърша сутринта, преди да отпътувам. Още сметки и планове какво съм забравила/ще забравя. Въртя се. Главоболието се засилва. Има-няма след 3 часа ще трябва пак да съм будна. Да му се невиди.
Сън.

...

Зловещите звуци на алармата. Недоспиването излива адските си послания към мозъка. Искам си в леглото, никъде не ща да ходя! Троп с краче!
Хиляда „последни неща” за вършене. Бързай, бързай, бързай...
Закъснявам, но не е проблем. Всички закъсняват.
Готова.
В очакване на Годо...
Телефонът ми звъни. Колата е долу. „Чао, майка!” – „Чао, приятно прекарване, да карате внимателно. Всичко ли си взе?” – че от къде да знам?
Помахвам в отговор и хуквам по стълбите.
Пътуване....
Още едно място, което ще видя. Още едно място, на което няма да принадлежа. Още непознати хора, които няма да разбирам.
Но това е тайна. Лепвам усмивката, пускам търпението да шари на воля и се отдавам на преживяването – адско или чудесно – в пълния му блясък.
В интерес на истината, при пресяването на преживяванията после остават по-ярки добрите моменти. Лошите са някак естествени и не се набиват толкова на очи при отчета.
Още едно откритие – Родопите ми харесаха по-малко, отколкото очаквах. Прекалено меки и плавни са ми.
А някой ден ще успея и да разбера усещането, което бълбука в мен на прибиране.
Усмивка.

Лигавщинка

2008-06-12T00:03:00.006+03:00

Край реката - хладен полъх,
а на моста – жарък пек.
Пет туриста правят пого,
други пет делят си стек
и играта наблюдават.
Кой от тях ще победи?
Падналият, то се знае,
с другите ще сподели
своите останки тленни –
малко здрава, прясна плът.
Те ще хапнат, ще поседнат,
другото ще продадат
пак на гладните туристи,
дето жално зяпат в стека.
Те се смеят, пазят чисто...
Всеки тук цени човека!

Посвещава се на Карлов мост, където се родиха първите рими :)

RE: Януарско

2008-05-29T23:32:00.001+03:00

Изгубена в собствено безверие
Се лутам като малка лудост в мрака...

Дееееее(б)иш.... пак опрях до края на семестъра. Нещата са по-зле от януарското....
Глупости, глупости, глупости... На никой не му се занимава, обаче „ние-сме-над-вас-и-ще-ви-чукаме-без-каквато-и-да-било-форма-на-лубрикант” върви с пълна сила. Две курсови ме чакат... обявила съм доста добра парична сума, ако някой се навие да ми ги напише.... Ама героите са уморени.
В сряда трябваше да правя някаква...ъм...презентация...за Прага. Правих някакво глупаво slidе-че до към 5 сутринта, останаха малко неща за дооправяне. Легнах си с идеята да стана към 8.30, да я довърша и да ми се махне от главата. Развръзката беше повече от банална. В един момент скочих рязко от леглото, усещайки, че е прекалено светло. Часът беше 11.30. Хех. На теория вече трябваше да съм в СУ и да съм я изнесла. Грубата реалност сочеше друго. Така екстремно се спихнах, че малко оставаше да тръгна да пресичам Цариградско пред Окръжна. Отгоре.
Друго да се оплача... Ах, да....контролни идат. И утре имам даже. Не съм чела. Нямам и намерение. И без това никакъв шанс нямам, соу - ще си отида на олимпийския принцип.
Остава само да се отпиша от невероятния своеобразен гвоздей на обучението си – The Grand Обиколна практика. (Поздрави, Циндиле:) , щото миналата година малките практики ми взеха здравето, акъла и ми нанесоха доста сериозна травма на дясното коленце, която още се обажда понякога.
И прочее диарии...
Ще ми се тук да разкажа някаква смешна история за баланс, ама пусто нямам такава под ръка.
Оня ден си намерих старото издание на Пътеводителя на галактическия стопаджия в един кашон на Славейков. Вкъщи имахме две, ама и двете потънаха някъде...
Вече си я имам отново. Мирише на библиотека. Стана ми драго...
Както е тръгнало, това ще се превърне в най-скучния пост до момента (това по личната ми класация де, ако случайно някой е заспал на предходен пост – нека не се свени да си признае)
И Веселина се спира, щото взе да мрънка прекалено. Аман от мене си.
Дам.

All you need is...

2008-05-15T18:06:00.003+03:00

Shhhh
Клиширана, поругавана, оплювана, отричана, мразена, желана....
И кой рече, че любовта е само зловещ прилив на хормони?
Вероятно. Но е единственото, което може да ти изпълни деня със смисъл.
Разпнете ме за това твърдение ако щете.
Но аз си вярвам.

Losing my religion

2008-05-01T00:45:00.005+03:00

So:
Онзи ден аз и my beloved минавахме покрай католическата църква (на задния изход на метрото на Сердика, как къде). Аз съвсем любопитно го придърпах към статуята на папа Йона Павел да видя какво пише на плочата под нея, когато изневиделица се появи момиче/девойка/жена, на видима възраст м/у 17 и 32 г. (кой ли би могъл да каже) и изрази желание да ни пита нещо. Аз бях готова да се усмихна любезно и да откажа, но така се стекоха нещата, че я оставихме. „Какви сте” – ни попита тя. „Добри хора” – отвърнах аз. (хаха) След доуточняващия въпрос за вероизповеданието ни, обяснихме, че сме убедени атеисти. „Ама защо?” – попита момичето. И тук последва обяснение, че хората уж са със свободна воля и могат да си избират дали да са християни и какъв тип, дали да се числят към друга религия или просто да не им вярват. „А не вярвате ли, че има една обща истина?” – продължи с безумните си въпроси девойката. „Не, разбира се. Каква обща истина?”. Кулминацията настъпи с нейния отговор „Ами например, че земята е кръгла...” Тук вече се позахилихме „А вие виждали ли сте я?” – попитах я. „А и преди няколко стотин години се е вярвало, че земята е плоска. Дори християни са избивали хората, твърдящи нещо различно” добави моят мил. „Не сте ли се замисляла каква може да се окаже земята след 100 г.? Може би съвършен куб?” – тук вече започнах да се ебавам. „Тогава всички ще трябва да умрем” – влезе в тона ми и милия. В този момент момичето сякаш се разсърди и съвсем неочаквано си тръгна без дума да обели. Ние свихме рамене и също се отправихме по задачки.
Интересен момент. Обсъждахме го после известно време. Сякаш и лека жал към девойката се прокрадна. Може би наистина искаше някой, не толкова цинично модерен в убежденията си, с който да си поговори за господ & co. Кофти късмет, че попадна на нас. Всъщност на мен. Изпитвам патологично желание да оспорвам всичко, което дори малко намирисва на святост от този тип.
И така.

секунда преди сън

2008-04-30T00:08:00.006+03:00

и подходящо време....за... размисъл?
Едва ли.
Просто една песничка, много deep
Най-милия....{}

The Smits

Good times for a change
See, the luck I've had
Can make a good man
Turn bad
So please please please
Let me, let me, let me
Let me get what I want
This time
Haven't had a dream in a long time
See, the life I've had
Can make a good man bad
So for once in my life
Let me get what I want
Lord knows, it would be the first time
Lord knows, it would be the first time

Спокойна нощ....

Включване

2008-04-15T22:50:00.004+03:00

Ехей?
Някой...?
Завлядяващото усещане за неприсъствие се засилва. Няма ме, няма ме, няма ме....
Пхах.
Толкова емо-вско :)
Deep inside в дълбоката облачност.

Да вземеш да се стегнеш, мммм?

Много го обичам този Април. Дъжд, пролет, пак дъжд и пак пролет. Дърветата са светло зелени, не онзи прашен матов цвят, който добиват през лятото. По затревените площи са се плеснали огромни лекета от жълтурчета, люлякът също е цъфнал... И е свежо, свежо, свежо....
Не се залъгвам, че ако имах повече време щях да го седна на някоя пейка да погледам. Но поемам с пълни гърди, докато преминавам.
Секунда, присъствие, досег, отбелязване, отминаване. И все едно не съм минавала от там.
Йеп!

7. Ама не филмът.

2008-03-05T09:33:00.015+02:00

Понеже Боби ме замери с ръкавиците си, реших, че е въпрос на чест да видя каква музика, ограничена в 7 албума бих могла да замъкна със себе си на самотен остров. Свенливо да си призная, когато прочетох "sega e tvoi red da izredi6 tvoite 7 melo-favorita, koito bi zamuknala na samoten ostrov", първата ми и съвсем естествена реакция беше 7 човека от музикалната сцена, които да замъкна със себе си? и съзнанието ми директно се потопи в розови мъгли при виденията за страстни оргии си Виле Вало, Тил Линдеманн, Грейс /ex DSI/ и още няколко палавника, които в момента ми убягват. На второ четене се досетих, че в мен винаги ще дреме една тийнейджърка, позасрамих се малко и се захванах да мисля.

Чкрр-чкррррр - наместваха се зъбните колелца в черепната и кутия

Самата игрица води началото си от ТУК

А ето и какво си избрах аз:
има уговорка, че не е класация, нали? Просто изброяване.

The Beatles, Abbey Road

Директна връзка с не-чак-толкова-далечното-ми-детство. Може би не най-добрият им албум, може би и дори не най-любимият ми, ам него си го взимам.

Red Hot Chili Peppers, Californication

Сега се замислих, че не съм го слушала твърде отдавна. Поправим пропуск.

OST Hair

Може OST-ове, нали? Естествено, че може, това ще си е моят самотен остров.
Има да си пея :)

Rammstein, Mutter

С него започнах. Бих искала да спомена, че това беше единственият оригинален диск вкъщи, при това - limited editon с бонус 6 парчета от предишните албуми. И точно този диск взе, че гръмна. Изкара ми акъла, а заедно с това съсипа и първата ми CD-записвачка. От тогава доверие на не-пиратски неща нямам, особено що се отнася до музикални продукти.

Dope Stars Inc, ://Neuromance

Всъщност малко условно, тъй като не е албум, който съм слушала с години и непресъхващ интерес. Но, мамка му, много здрав, силен и мелодичен е. Взимам го :)

HIM, Razorblade Romance

Вече споменах, че в мен винаги ще дреме една тийнейджърка. И къде без най-съществените ми любимци от този толкова красиво-депресивен период... *въздъх*

Das Ich, Relikt

Щото ми е омагьосващ.
Und tanze, tanze, tanze, tanze! Tanz den Tanz zum Tod...

Докарах ги до 7.
Вероятно бих взела Best of на INXS и Meds на Placebo, докато никой не ме гледа.
Всъщност знам ли... Ако си намеря този самотен остров, доста време ще мине, докато успея да се насладя на тишината.

Доволен? :)

Пък аз замятам ръкавиците по колегата Циндил, Буги и Mea Culpa

И като награда за всеки, стигнал до тук -

">

Този път поздрав за всички. Спешъл за един специален :)

Бих могъл да събера човешките мечти в една...

2008-03-03T16:22:00.013+02:00

Обещавам

Това е една от най-скъпите ми песни ever, по причини, които не смятам да разкривам.
И не, не е поздрав за никого. Само си я поствам тук, да и се радвам. А ако и някой друг и се радва - толкова по-добре за него :)

Януарско

2008-01-15T21:29:00.000+02:00

Кофти месец е Януари. Празниците минаха - заедно с тях депресивната радост на половината човечество. В неделя ме впрегнаха да махна елхата. Та вече само изтормозените гирлянди в офиса подсказват, че доскоро най-актуалната смешка беше "Празници са, да бъдем добри". А сега на дневен ред са студът, кишата, свършилите кинти покрай новогодишните глупости (добре де, моите не са свършили, понеже съм дяволски разумно дете, но идеята е такава)

Ииии цяла година пред мен.

Много забавно точно по средата на същия този месец краят на семестъра прелива плавно в началото на сесията. Мъгли и ями! И настава лудницата. Имаш ли нещо по ВГИС (ВГъЗ?)? А конспекта по ГРО дадоха ли го най-сетне? Кога да е изпита? - На 4ти? - Ама аз не мога на 4ти, че на 2ри имам изпит по тръта-пръта. Носиш ми лекциите? Супер - дай да ги снимам.

Стабилна опашка пред ксерокса.

А кога трябва да предаваме картите по ПГК? Е*а ли го.... Утре. Утре? WTF?! Кой ги има всичките?

Редът идва

Ей-това, 2 пъти. - Снимай го и на мене? - Ок, 3 пъти... колко ви дължа? - 2.48 лв

Мдам. Обичам точните числа.

А в главицата ми е едно празно, празно...Адската досада от академизмите отдавна се е превърнала в хронична такава. Не ми се занимава и това си е.

Днес температурите at least бяха положителни.

Кал в краката, слънце в очите, The Verve в ушите и се чувствах като невидимата кралица на вселената. Всъщност просто като невидима.

Стига.

Love'n'peace!

ей-тук съм

Изначално...

2008-01-06T17:09:00.000+02:00

Топка дрехи на земята

гола стъпвам на перваза.

Не, не! Не за да се мятам.

Просто вкъщи да си вляза

Ето до къде води неделната скука.

Някой да ми каже "Добре дошла"? Няма нужда, впрочем. Така и така добре дошла се чувствам. Колко и дали ще пиша тук, ще разбера след няколко месеца.

А за сега -

Здравей, свят!

Стоп!

Не те харесвам...