сряда, 20 октомври 2010 г.

...here I am...

Проба => Грешка.

Try again later.

Избрали сте несъществуващ абонатен номер.

You have dialed a non-existing...

Are you there?

...just nod if you can hear me...

Есен, мамка му.
И вътре, и вън.

неделя, 25 юли 2010 г.

in vain

Липсва нещо.
Някой.
Някъде.
Друго време.
Друго място.
Смях
и
нежност.
Липсва нещо.
Някаква емоция.
Някакво усещане
за цялост.
И боли.
Боли, че няма спомени
за нищичко.
Дори и за раздяла.

понеделник, 21 юни 2010 г.

wtf = "wow, that's fantastic!"

Няма значение. Ама никакво. За никой и нищо. Мармаладите, дето ги забърквам сега, ще са история догодина. И без съществен смисъл след Х време.
А природната география на континентите няма да се е мръднала и на йота, колкото и да е това.*
Само дето чувствам твърде силно отегчение. Всичко ми е глупости, всичко е не-ми-се-занимава-и-това-си-е.
А минутата отдавна е около 45 секунди.
Who cares? Ако усещаш промяната, но не се променяш ти, нещо променя ли се изобщо?
.........

Искам пердето, дето да падне. И да изгубя рязко контрол.
И...вадим винкело. И наред.

*"ни на йота" означава "ни най-малко, никак" <= засрамих се и проверих

неделя, 11 април 2010 г.

In these days...

Последният месец беше доволно интензивен.
Гледах “Аватар” най-сетне и категорично не го одобрих (освен визуално).

Гледах Rammstein в Белград, което беше абсолютния оргазъм на музикалната ми душа – събитие, което не подлежи на преразказ. Няма такова изпълнение, няма такива ефекти, няма такъв концерт просто!

Дремнах в една лодка в южната ни съседка, докато уж наблюдавах някакви корморани. (Езерото е Керкини, а страната - Гърция)

И накрая се размотах 4 дни из Румъния, в напразно издирване на вампири или поне сходни с тях създания.


Надявам се, скоро да ми дойде музата да опиша поне едно от тези неща по-детайлно тук. Но и да не дойде (“Акъл и цикъл не дойдат ли навреме – не ги чакай” – лирично отклонение) – исках да се похваля ;)


Faith No More – Introduce Yourself – адски добро!