...here I am...

Проба => Грешка.

Try again later.

Избрали сте несъществуващ абонатен номер.

You have dialed a non-existing...

Are you there?

...just nod if you can hear me...

Есен, мамка му.
И вътре, и вън.

in vain

Липсва нещо.
Някой.
Някъде.
Друго време.
Друго място.
Смях
и
нежност.
Липсва нещо.
Някаква емоция.
Някакво усещане
за цялост.
И боли.
Боли, че няма спомени
за нищичко.
Дори и за раздяла.

wtf = "wow, that's fantastic!"

Няма значение. Ама никакво. За никой и нищо. Мармаладите, дето ги забърквам сега, ще са история догодина. И без съществен смисъл след Х време.
А природната география на континентите няма да се е мръднала и на йота, колкото и да е това.*
Само дето чувствам твърде силно отегчение. Всичко ми е глупости, всичко е не-ми-се-занимава-и-това-си-е.
А минутата отдавна е около 45 секунди.
Who cares? Ако усещаш промяната, но не се променяш ти, нещо променя ли се изобщо?
.........

Искам пердето, дето да падне. И да изгубя рязко контрол.
И...вадим винкело. И наред.

*"ни на йота" означава "ни най-малко, никак" <= засрамих се и проверих

In these days...

Последният месец беше доволно интензивен.
Гледах “Аватар” най-сетне и категорично не го одобрих (освен визуално).

Гледах Rammstein в Белград, което беше абсолютния оргазъм на музикалната ми душа – събитие, което не подлежи на преразказ. Няма такова изпълнение, няма такива ефекти, няма такъв концерт просто!

Дремнах в една лодка в южната ни съседка, докато уж наблюдавах някакви корморани. (Езерото е Керкини, а страната - Гърция)

И накрая се размотах 4 дни из Румъния, в напразно издирване на вампири или поне сходни с тях създания.


Надявам се, скоро да ми дойде музата да опиша поне едно от тези неща по-детайлно тук. Но и да не дойде (“Акъл и цикъл не дойдат ли навреме – не ги чакай” – лирично отклонение) – исках да се похваля ;)


Faith No More – Introduce Yourself – адски добро!

Nothing special

Очакваният край на ежедневното. Повишено внимание – няма агенти. Слънце. Пешеходене. Melting snow. Същинска шльокавица по улиците. Пресичане – писъци. “Защо Backstage не работи?” Смешни хора. Убиване на времето. Нагъ*ен кабелджия: “Ех, да беше млад и хубав. И гол” – “И само гол да беше, щеше да е интересно” – “Но да е симпатичен. Само млад не стига”. Damn, you’re right! Два портокала и техните анатомични асоциации. Убиване на последните 15 мин. “Момичета, какво търсите? Да ви помогна?” – “Късмета си търся, чиче. Ама точно ти едва ли ще ми бъдеш от полза” – помислих си го, не го казах. Времето наближава. Нахлуваме, сякаш цялата сграда е наша. Сблъсък с парапета на стълбището – “Мда, наистина ти трябва очен преглед”. Смешки. Очакване. И моментът на истината – ще живее, а и ще гледа през това време. Вълнения за новата житна култура, набелязала си човешкия клепач за местообитание. Но с топли компреси и подходящо лекарство целият корен на злото ще бъде... хм... ще ме извинявате за тафтологията – изкоренен.
Събираме обелките от портокалите, после храним с тях една кофа. “Да пресечем! Виждам чаши!” – “Нееееееее” – пищя и се гъна конвулсивно. Хващат ме под ръка: “Опитай се да не издаваш звуци, моля те!” Стиснала очи, се оставям да бъда превлечена. Чаши няма. Само лампи. “И заради тях си рискувах живота?”
Малки улички, още пресичания. Стълби. Павета. Магазинчета и магазинченца. Крайна точка – Zona Urbana. Бахти якото. “Любчо е грозен, не хапе...” Нов шал и значка – подарък. Колебания разни. После – пекарничка с (както биха казали чехите) – печива. И след тях – еклери. Краката вече много ме болят. Път към подземното влакче. Изненадващи колоездачи в гръб – so what?
See you later, alligator – After while, crocodile.
Тудуп-тудуп и wild wild west
So fucking nice day…

...talk that slick talk...

Тя: Ами ние снощи...
Аз: Какво?
Тя: Ми такова...
Аз: Ооооо?
Тя: Мхм!
Аз: И?
Тя: Ми нищо.
Аз: И как беше?
Тя: Ми добре.
Аз: Добре, по 10-тобалната система?
Тя: Да оценявам?
Аз: Да.
Тя: Ами... 7-8...
Аз: Охоооо!
Тя: Много е май... 5!
Аз: Е в крайна сметка?
Тя: Абе 6.5 и си стискаме ръцете!

Така де, да се обичат младите. А и да не се обичат – да правят секс поне. Пак си е вид общуване ;)

One last question

Къде отива любовта, когато си отиде...