- Вътре в тази шапка - тържествено каза тя - е една от тайните на нашия занаят. Ако не можеш да ми кажеш каква е тя, по-добре да спра да те уча, защото научиш ли веднъж тайната на шапката, връщане назад няма. Кажи ми какво знаеш за шапката.
- Мога ли да я подържа?
- Заповядай.
(...)
На пипане не беше странна и нямаше скрити джобове. Беше само типична шапка на вещица. Баба винаги я носеше, когато ходеше в селото, но в гората носеше само кожена качулка.
Тя се опита да си припомни откъслечните уроци, които Баба стиснато и беше преподавала. Не е това, което ти знаеш, а това, което другите хора не знаят. Магията може да е нещо правилно на погрешно място или нещо погрешно на точното място. Може да е...
Баба ВИНАГИ я носеше в селото. Както и голямото черно наметало, което със сигурност не беше вълшебно, тъй като по-голямата част от зимата служеше за одеало на козите и напролет Баба го изпираше.
(...)
- Мисля, че знам - най-сетне каза тя.
- Казвай тогава.
- Тя е нещо като в две части.
- Е?
- Тя е вълшебна шапка, защото ти я носиш. Но ти си вещица, защото носшиш шапка. Хм
- Така че... - подсказа и Баба.
- Така че, хората виждат, че идваш с шапка и наметало и знаят, че си вещица и затова магията ти действа? - каза Еск
- Точно така - каза Баба. - Нарича се Главология.
Еманципирана магия, Тери Пратчет
