Artficial Love: февруари 2010

Очакваният край на ежедневното. Повишено внимание – няма агенти. Слънце. Пешеходене. Melting snow. Същинска шльокавица по улиците. Пресичане – писъци. “Защо Backstage не работи?” Смешни хора. Убиване на времето. Нагъ*ен кабелджия: “Ех, да беше млад и хубав. И гол” – “И само гол да беше, щеше да е интересно” – “Но да е симпатичен. Само млад не стига”. Damn, you’re right! Два портокала и техните анатомични асоциации. Убиване на последните 15 мин. “Момичета, какво търсите? Да ви помогна?” – “Късмета си търся, чиче. Ама точно ти едва ли ще ми бъдеш от полза” – помислих си го, не го казах. Времето наближава. Нахлуваме, сякаш цялата сграда е наша. Сблъсък с парапета на стълбището – “Мда, наистина ти трябва очен преглед”. Смешки. Очакване. И моментът на истината – ще живее, а и ще гледа през това време. Вълнения за новата житна култура, набелязала си човешкия клепач за местообитание. Но с топли компреси и подходящо лекарство целият корен на злото ще бъде... хм... ще ме извинявате за тафтологията – изкоренен.
Събираме обелките от портокалите, после храним с тях една кофа. “Да пресечем! Виждам чаши!” – “Нееееееее” – пищя и се гъна конвулсивно. Хващат ме под ръка: “Опитай се да не издаваш звуци, моля те!” Стиснала очи, се оставям да бъда превлечена. Чаши няма. Само лампи. “И заради тях си рискувах живота?”
Малки улички, още пресичания. Стълби. Павета. Магазинчета и магазинченца. Крайна точка – Zona Urbana. Бахти якото. “Любчо е грозен, не хапе...” Нов шал и значка – подарък. Колебания разни. После – пекарничка с (както биха казали чехите) – печива. И след тях – еклери. Краката вече много ме болят. Път към подземното влакче. Изненадващи колоездачи в гръб – so what?
See you later, alligator – After while, crocodile.
Тудуп-тудуп и wild wild west
So fucking nice day…

вторник, 16 февруари 2010 г.

Nothing special

сряда, 10 февруари 2010 г.

...talk that slick talk...

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

One last question

Аз:

moon

Past:

Блогърчета:

вторник, 16 февруари 2010 г.