Ехей?
Някой...?
Завлядяващото усещане за неприсъствие се засилва. Няма ме, няма ме, няма ме....
Пхах.
Толкова емо-вско :)
Deep inside в дълбоката облачност.
Да вземеш да се стегнеш, мммм?
Много го обичам този Април. Дъжд, пролет, пак дъжд и пак пролет. Дърветата са светло зелени, не онзи прашен матов цвят, който добиват през лятото. По затревените площи са се плеснали огромни лекета от жълтурчета, люлякът също е цъфнал... И е свежо, свежо, свежо....
Не се залъгвам, че ако имах повече време щях да го седна на някоя пейка да погледам. Но поемам с пълни гърди, докато преминавам.
Секунда, присъствие, досег, отбелязване, отминаване. И все едно не съм минавала от там.
Йеп!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
"Много го обичам този Април."
Аз пък неистово го мразя. :) Ебати "женския" месец, ебати ужаса... И за т'ва го пиша с малка буква. :D
я, априлски ентусиазъм :)
*много ти се радвам на поста, между другото!*
(=
@Bla:
И на месеца ще му се накриви шапката :)
Споко, иде май, пък тогава е началото на истинските гръмотевични бури :)
@Бу:
Гуш за теб :)
Гръмотевичните бури рулират.
Публикуване на коментар