Изгубена в собствено безверие
Се лутам като малка лудост в мрака...
Дееееее(б)иш.... пак опрях до края на семестъра. Нещата са по-зле от януарското....
Глупости, глупости, глупости... На никой не му се занимава, обаче „ние-сме-над-вас-и-ще-ви-чукаме-без-каквато-и-да-било-форма-на-лубрикант” върви с пълна сила. Две курсови ме чакат... обявила съм доста добра парична сума, ако някой се навие да ми ги напише.... Ама героите са уморени.
В сряда трябваше да правя някаква...ъм...презентация...за Прага. Правих някакво глупаво slidе-че до към 5 сутринта, останаха малко неща за дооправяне. Легнах си с идеята да стана към 8.30, да я довърша и да ми се махне от главата. Развръзката беше повече от банална. В един момент скочих рязко от леглото, усещайки, че е прекалено светло. Часът беше 11.30. Хех. На теория вече трябваше да съм в СУ и да съм я изнесла. Грубата реалност сочеше друго. Така екстремно се спихнах, че малко оставаше да тръгна да пресичам Цариградско пред Окръжна. Отгоре.
Друго да се оплача... Ах, да....контролни идат. И утре имам даже. Не съм чела. Нямам и намерение. И без това никакъв шанс нямам, соу - ще си отида на олимпийския принцип.
Остава само да се отпиша от невероятния своеобразен гвоздей на обучението си – The Grand Обиколна практика. (Поздрави, Циндиле:) , щото миналата година малките практики ми взеха здравето, акъла и ми нанесоха доста сериозна травма на дясното коленце, която още се обажда понякога.
И прочее диарии...
Ще ми се тук да разкажа някаква смешна история за баланс, ама пусто нямам такава под ръка.
Оня ден си намерих старото издание на Пътеводителя на галактическия стопаджия в един кашон на Славейков. Вкъщи имахме две, ама и двете потънаха някъде...
Вече си я имам отново. Мирише на библиотека. Стана ми драго...
Както е тръгнало, това ще се превърне в най-скучния пост до момента (това по личната ми класация де, ако случайно някой е заспал на предходен пост – нека не се свени да си признае)
И Веселина се спира, щото взе да мрънка прекалено. Аман от мене си.
Дам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Има си чалъм. Има една песен на Селин Дион - "Последните ще бъдат първи". Перефразираме в контекста на ебането и нещата се нареждат от само себе си. Моята ситуация се характеризира с още по-тежка форма на копулация, но си имам пъклен план и... it's not over 'till it's over. Ако се получи така, както е замислено, ще напиша книга и ще се напълня с пари. Във всеки случай нищо не е ОК докато имаш усещането, че изоставаш.
ОК, права си - много скучен пост! :D Но да те успокоя - има и по-скучни неща... Селин Дион например. :) Аз отивам да пия, петъкът е свят!
@Мария
Успех :) Някога имах подбни амбиции и аз, докато един ден музата ми не си събра багажа и не отлетя на юг :?
Цялата тая гнус ще мине, както се е случвало преди, както и ще продължи да се случва. Като се замисля, миналата година ситуацията беше почти същата.
"Вазелине, влизай..."
Само дето усещането всеки път е brand new. И спомага изкуството на мрънкането да достига нови висоти :)
@ Бла
Мняаааааааааааааааааааааах :D
Ти да видиш :) И по-скучни ще има.
Аман от оригинални нарциси :Р
;)
Троен аман!
- каза оригиналният нарцис.
Имам ICQ в профила :)
Сори, че отново се отклонявам леко от идеята на поста (или по-скоро на последвалите коментари), но вчера чух от колеги, че провеждането на учебни практики за специалност География се преустановява. Само не разбрах дали важи за всички курсове или за приетите след 2007 г. Тъй че не бързай да отписваш своеобразния "гвоздей на програмата" :)), защото току-виж се оказало, че си в един от последните випуски, имали честта да пообиколят страната в качеството си на географи. Защото както знаем "Географията не е (или поне не беше) кабинетна наука". Цитирам по памет доайена на катедра Картография и ГИС доцент Чолеев :)))
Публикуване на коментар