Mood: Багаж, стегни се!

Купчина дрехи, чаша, челник, бельо, 3 в 1, несесер (вътре четка и паста за зъби, сух дезодорант, лепенки, Смекта (никога не се знае), Ентерол (дано не потрябва)) дъждобран, още 100 неща.
Чуденки какво съм забравила. Пликове – да се подредят и сортират нещата в тях. От майка научих този пиниз – всичко опаковано в найлонки, та дори да ме застигне всемирния потоп или по-лошо – да се излее някаква течна гнус (крема, например) вътре – пак да имам сухи чорапи за преобуване. Единят ми брат не беше запомнил тази тайна, предавана от поколения във фамилията ни, та си домъкна веднъж багажа от Чехия стабилно наквасен с бира.
Както и да е.
Багаж, стегни се!
Не помага...
Багаж, стегни се!
Тцъ.
Ще трябва ръчна сила...

Нещата са надлежно подредени в раницата.
Лягам си. Главата ми бучи. Сметки и планове какво трябва да свърша сутринта, преди да отпътувам. Още сметки и планове какво съм забравила/ще забравя. Въртя се. Главоболието се засилва. Има-няма след 3 часа ще трябва пак да съм будна. Да му се невиди.
Сън.

...

Зловещите звуци на алармата. Недоспиването излива адските си послания към мозъка. Искам си в леглото, никъде не ща да ходя! Троп с краче!
Хиляда „последни неща” за вършене. Бързай, бързай, бързай...
Закъснявам, но не е проблем. Всички закъсняват.
Готова.
В очакване на Годо...
Телефонът ми звъни. Колата е долу. „Чао, майка!” – „Чао, приятно прекарване, да карате внимателно. Всичко ли си взе?” – че от къде да знам?
Помахвам в отговор и хуквам по стълбите.
Пътуване....
Още едно място, което ще видя. Още едно място, на което няма да принадлежа. Още непознати хора, които няма да разбирам.
Но това е тайна. Лепвам усмивката, пускам търпението да шари на воля и се отдавам на преживяването – адско или чудесно – в пълния му блясък.
В интерес на истината, при пресяването на преживяванията после остават по-ярки добрите моменти. Лошите са някак естествени и не се набиват толкова на очи при отчета.
Още едно откритие – Родопите ми харесаха по-малко, отколкото очаквах. Прекалено меки и плавни са ми.
А някой ден ще успея и да разбера усещането, което бълбука в мен на прибиране.
Усмивка.