петък, 19 септември 2008 г.

Old stuff


Впивай се в мене. Разкъсвай, дери ме.
Всичко витално изсмуквай от мене.
Нека дори да остана без име,
да се моля, да викам „Боли ме”,
аз пак ще съм ненаранена.

Нека потоци от кръв да се леят.
Моята хладна и лепкава кръв.
И погребални певици да пеят,
и живите въглени още да тлеят,
за мен този грях ще е пръв.

Нека престана да вярвам в звездите –
малките трепкащи сини звезди.
Нека в огън да пламнат земите
на съзнанието светло в мечтите,
аз пак ще затворя очи.

Нека тръпнеща аз да заплача.
Да пророня най-сетне сълза.
Нека черен саван ми е здрача
и да шепна, че все още знача,
че съм нещо, макар и една.

...

3 коментара:

Bla каза...

Така ли се казва стихотворението - "Old stuff"?

Vessy Stag каза...

А, не. Няма си истинско заглавие. Просто е старо. Ама настроението тогава беше сходно. Нови няма...а както е тръгнало... едва ли и ще има :/

Bla каза...

Музата е капризна кучка. :)