Впивай се в мене. Разкъсвай, дери ме.
Всичко витално изсмуквай от мене.
Нека дори да остана без име,
да се моля, да викам „Боли ме”,
аз пак ще съм ненаранена.
Нека потоци от кръв да се леят.
Моята хладна и лепкава кръв.
И погребални певици да пеят,
и живите въглени още да тлеят,
за мен този грях ще е пръв.
Нека престана да вярвам в звездите –
малките трепкащи сини звезди.
Нека в огън да пламнат земите
на съзнанието светло в мечтите,
аз пак ще затворя очи.
Нека тръпнеща аз да заплача.
Да пророня най-сетне сълза.
Нека черен саван ми е здрача
и да шепна, че все още знача,
че съм нещо, макар и една.
...
3 коментара:
Така ли се казва стихотворението - "Old stuff"?
А, не. Няма си истинско заглавие. Просто е старо. Ама настроението тогава беше сходно. Нови няма...а както е тръгнало... едва ли и ще има :/
Музата е капризна кучка. :)
Публикуване на коментар