Подгонена по пътища на мрачни бесове
“Къде си бе, красавице?” от демоните чувам.
Те канят ме на пого със сластни гласове –
Да сляза долу в тъмното и с тях да побесувам.
Пределно слаба съм – и няма да се спра
Отдавам се на всеки, който ме възбуди.
Какво от туй, че утре – някак на шега
За спомен ще остане мъртва пеперуда.
Разтворените устни сладнят ми като мед,
Езикът се заплита – злощастна имитация.
А половите органи – те както си е ред
Усилено работят за зла еякулация.
Нахвърляна със спомени за лепкава печал,
Сломена се отпускам – заспивам премаляла.
Ще върна до последно – кой каквото ми е дал
И все ще се окаже, че повече съм дала.
Подгонена по пътища на мрачни бесове,
Разкъсвайки безжалостно невинност на парцали,
Ще се отдам на всеки, щом ме призове,
Ще вземам после всичко. И ще дам раздяла.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
интересно пишеш... като рАк определено :))) а още по-интересно е, че докато го четях слушах това http://w.vbox7.com/play:1d748a05
Пхаха, крайно определен рак съм, мдаам. Мерси, всъщност :)
А песньовката е твърде нагледно доказателство, че Ъпсурт имат нужда от стабилен творчески отпуск ;) Дичо, впрочем, също :P
Публикуване на коментар