Авторитетите са илюзия.
Всичко е неинформираност, преклонение и свещен страх от "по-големия". И ако тази илюзия не се разчупи навреме, трепериш от ужас пред човек, който също трепери от ужас, че ще лъсне измамата.
Де да знаех това навремето… сега нямаше да се моля толкова горещо хлапетата, на които преподавам, да не достигат до това прозрение. Може да им го кажа всъщност, нека мине само държавния изпит ;)
Damn it, колко е фалшиво всичко...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Днешните хлапета са доста по-наясно с нещата, отколкото бяхме ние на техните години :)
Как върви даскалуването? :) Къде те разпределиха?
Абе да ти кажа... уважението е в пъти по-малко, ама авторитетност (или авторитарност, хаха) някаква има. Не мога да си обясня по друг начин защо, след като казах на един келеш да си вземе нещата и да се премести, той взе, че.... се премести наистина. Даскалуването инак крета... едва-едва. Втора Английска съм. Бях си заплюла немската, ама отпаднала в последния момент :(
И - да не стане недоразумение - учителстването изобщо, ама изобщо не си е работа! Хау!
Спор няма - трябва да си болен оптимист или пълно хахо, за да се захванеш с преподаване при сегашните условия :) И с другото съм съгласен, но все пак става въпрос за 2-ра Английска, откъдето излизат що-годе свестни хора (познавам неколцина вече бивши възпитаници, затова мисля така :) Картинката можеше да загрубее много ако ни пращаха на стаж по кварталните училища :))
Публикуване на коментар