Така се получава понякога. Избират някой друг на твое място. Second best. Уж това е прелестта на съществуването. Но това важи, докато си на първо място. После целият цинизъм на света не помага, поне като останеш насаме със себе си. Наистина ли струваш по-малко от другия? Наистина ли има по-добър, по-достоен, по-заслужил от теб? И с какво право, мамка му?!
Стараех се. Ама искрено. Но някъде, в някакъв момент стратегията се препъна, падна и се контузи, изкарвайки ме от играта завинаги. Или поне за толкова дълго, че е на практика същото. И какво се прави в такъв момент? Как се събират парчетата себеуважение, че пак от огледалото да те гледа ... кой?
Second best. Yeah, that’s me.
Обяснения.
Извинения.
Изяснявания.
Трябват ли?
Второто място е присъдено.
Победителят размахва медала си, раздава усмивки, маха на публиката. Тя аплодира екзалтирано, вярната групичка true фенове скандират оплюващо, но се сливат с общия одобрителен фон.
А second best се старае да се усмихва достойно, преглъща често, поглажда сребърното медалче и се успокоява, че е по-добре от нищо.
Нали уж печели най-добрият?
Истината е, че освен първото място, друго няма.
Измислици, глупави залъгалки за любители на почти благородни метали. На стълбицата си по-ниско и това е. Остава само най-добрия. По-добре се научи някак да живееш с това. Или ако не можеш – kill yourself. Никой няма нужда от втория най-добър. Освен ти самият, застанал на по-ниското стъпало, нужен на себе си, за да оцелееш. И да продължиш да живееш някак с второто място. Не първата награда - единственото, за което си се борил, искал, лишавал и, мамка му, блъскал до погубване. Защото вероятно и първият е блъскал много. Просто с едно усилие повече.
Милиметър или километър, победата си е победа.
Примири се.
И си вземи перхидрол.
Поне от глад няма да умреш така...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Не съм съгласен. Това, за което говориш, не е състезание и не е игра на доказване и надцакване. Или ако е, то не трябва да бъде. Тези неща (често) не се контролират; просто се случват.
Всяка разлика се превръща в твой недостатък. Неща, които досега си приемала за свои предимства, за които си се борила и с които се отъждествяваш, изведнъж се превръщат в причина за нещастието ти. И се давиш в кофа от негодувание. Не си първата, която се е чувствала по този начин в този конкретен контекст. Нито пък втората. И едва ли ще си последната.
Когато човек се чувства така, е лесно да забрави, че този контекст е чужд. В твоя ти присъждаш местата и раздаваш наградите. Можеш да си позволиш да бъдеш снизходителна към себе си. Тогава може би ще намериш сили да бъдеш снизходителна и към whoever is on fashion at this point in time :)
В един момент контекстът избледнява и оставаш сама със себе си. И осъзнаваш колко си яка всъщност. И те хваща яд за времето, което си загубила в самозаблуждение, че си секънд бест.
П.П. Да, още те чета от време на време.
П.П.П. Поредното доказателство, че дали и кога ще ти мине зависи най-вече от това колко акъл имаш в главата - в моя случай явно няма никакъв :)
Боби, уж не е игра. И уж тамън си намерил някой, с който да играеш открито и така ти го наиграват вътрешно, че първоначалната реакция е лек надлъжен прорез на лявата ръка (или на дясната, ако си левичар)
Не ми се ще да е така, но гледайки около себе си (а и себе си) оцеляват само стратезите, манипулаторите и гадните кучки. Глупавите идеалисти се оправят както могат.
Мария...
Въпреки всички онези ужаси, дето ми циркулираха в главата седмици наред, все още помня коя съм и колко струвам. И съм достатъчно честна да призная пред себе си поне, че това разпределение на ролите е по-удачно.
Пак боли, но отдавна знам, че от това не се умира. Всъщност просто трябваше да се случи по друг начин. Но това са подробности, в които не ми се навлиза.
И, бога ми, благодаря ти.
Идеализмът е изключително як до и тотално вреден след определена възраст.
Наистина ли вярваш, че има стратези, манипулатори и гадни кучки? Това са само подвидове на разпространената из нашите географски ширини Тъпа Патка. Хора, които и след навършването на десетата си година още си мислят, че могат да стигнат някъде по този начин. Не знам какво си мислиш, че постигат. Не знам и те какво си мислят, че постигат. Наистина, не знам къде им е акълът на тези хора :) Ама така или иначе, не стигат далеч. Просто са в пъти по-наивни от всички останали...
Иначе да, отнесла си най-дебелия. То се вижда и без подробностите, за които така и не съм си направила труда да се информирам. Но основното послание се запазва - докато мислиш в категории за удачно разпределение на ролите, си губиш времето в напразно страдание. Аз виждам въпросната рокада като смяна на ученика, тъй като ти явно си преминала основния курс на обучение ;) Баси колко е лесно да даваш акъл.
Иначе - моля. Май плежър.
Публикуване на коментар